Синдромът на неспокойните крака е необичайно скръб с неизвестна причина. Проучванията може да са очертали възможна причина за синдром на неспокойните крака.
Какво е синдром на неспокойните крака?
Синдромът на неспокойни крака (RLS) може да засегне между 5 и 10 процента от американското население, но е недостатъчно диагностициран. Основният симптом е непреодолимото желание за движение на краката, често придружено от усещания на "странни" на краката.
Само движението на краката облекчава усещанията. За милионите, които страдат от синдром на неспокойни крака, синдромът се влошава през нощта след залез слънце, което води до модел на безсъние.
Изследователски екип от Пенския държавен колеж по медицина и Университета Джонс Хопкинс търси отговори за синдрома на неспокойните крака. Ръководеният от д-р Джеймс Конър, професор и президент на катедрата по неврология и анатомия в Пенсилвания държавен колеж по медицина, екипът извърши първият аутопсионен анализ на мозъка на хора със синдром на неспокойни крака. Техните изследвания, които бяха представени на заседанието на асоциираните професионални сънни съюзи в Чикаго на 5 юни 2003 г., разкриха възможна причина за синдром на неспокойни крака.
Научни изследвания
- Въпреки че няма уникални патологични промени в мозъците на пациенти със синдром на неспокойни крака, изглежда, че клетките в част от средния мозък не получават достатъчно желязо.
- Няма данни за невродегенерация, загубени или увредени мозъчни клетки, както се вижда при болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер.
- Откриването на физическа причина за синдрома на неспокойните крака показва, че проблемът е по-скоро сензорен двигател, отколкото психологически.
- Тъй като клетките не са загубени или повредени, но са с недостиг на желязо, има надежда за развитието на лечения.
За изследването
- Конър изучава мозъчната тъкан, получена от мозъчната колекция на фондацията "Синдром на неспокойните крака" на Харвардската мозъчна банка.
- Изследвана е тъкан от 7 души със синдром на неспокойни крака. 5 проби от хора без неврологични състояния служат като контроли.
- Плъзгачите на напречното сечение на веществото nigra, частта от средния мозък, която се смяташе за свързана със синдрома на неспокойни крака, позволи на изследователския екип да изследва клетъчната структура и функция.
Заключения
- Проучването на Connor установи, че липсва специфичен рецептор за железен транспорт при пациенти със синдром на неспокойни крака. Достатъчно желязо се влива в мозъчните клетки, за да ги задържи жива, но не достатъчно, за да им позволи да функционират оптимално. Предполага се, че липсващото желязо може да доведе до неправилно включване на нервни сигнали към краката, причиняващо усещането за пълзящи усещания.
- Тези заключения не предполагат, че дадено лице има хранителен дефицит на желязо и изисква добавки. Предполага се, че рецепторите не се опаковат и доставят достатъчно количество желязо за специфичните клетки в определения среден мозъчен дял.
- Някои пациенти са намерили временно облекчение като приемат железни добавки, но е от жизнено значение, че всяка допълнителна терапия се управлява от лекар.
- Конър се надява да продължи да открива други аварии в железопътната опаковка и транспортната система до тази част от мозъка, както и да се фокусира върху гените, които регулират железните транспортни протеини.
- Надеждата е, че тези открития в крайна сметка ще доведат до тест, който може да диагностицира синдрома на неспокойни крака и да доведе до лечения, които биха осигурили дългосрочно облекчение на страдащите от синдрома на неспокойните крака.
Това проучване е финансирано отчасти с безвъзмездни средства от Фондацията на Националните институти по здравеопазване и Синдром на неспокойните крака.
Източник:
Причина за синдрома на неспокойните крака, NEWSWISE, 6 юни 2003 г.