Проучване на връзката
Съвместна хипермобилност и фибромиалгия
Симптомите на фибромиалгия могат да се припокриват с автоимунни заболявания и други състояния на артрита, което затруднява диагностицирането. Определящите симптоми на фибромиалгия често са свързани с други субективни и обективни симптоми, които се появяват в комбинация. Причината за фибромиалгия се счита за сложна при клиничното му представяне.
Точната причина за фибромиалгия все още не е добре разбрана, но механизмите, които са били предложени, включват:
- абнормно възприемане на болката
- нарушения на съня
- анормални циркулиращи нива на централните неврохимични вещества
- скелетни мускулни аномалии, структурни или функционални
Също така се предполага, че хипермоличността на ставите (JH) може да бъде свързана с патологията на фибромиалгията.
- Тест: Може ли да имате фибромиалгия?
Какво представлява съвместната хипермобилност?
Свръхмобилността на ставите се дефинира като "необичайно повишена мобилност на малки и големи стави отвъд границите на тяхното физиологично движение". Свръхмобилността на ставите (виж илюстрацията) е често срещана сред младите жени и се наблюдава при около 5% от здравословното възрастово население. При появата на мускулно-скелетни симптоми при хора с хипермобилизъм при липса на каквито и да било други системни ревматологични нарушения, то се нарича "синдром на хипермобилизма". Съвместната хипермобилност е и характеристика на заболяване, наречено синдром на Ehlers-Danlos (EDS), което се характеризира със слабост на съединителната тъкан на тялото.
Проучване: Съвместна хипермобилност и фибромиалгия
В проучване, съобщено в Journal of Rheumatology, се изследва връзката между ставната хипермоличност и първичната фибромиалгия. Изследваната група се състои от 88 пациенти (всички жени, средна възраст 34 години) с широко разпространена болка, клинично диагностицирана като фибромиалгия и 90 здрави контроли (всички жени на средна възраст 36 години).
Изключени са от проучването:
- пациенти с други ревматологични или системни нарушения.
- пациенти с друг възпалителен процес или дегенеративен артрит.
- който е получавал лекарства.
Пациентите не са били диагностицирани с фибромиалгия от ревматолог преди изследването и не са били лекувани за фибромиалгия.
Проучвателен процес
Всички пациенти са били приемани въз основа на широко разпространена болка, продължаваща повече от 3 месеца. След това пациентите и контролите първоначално се оценяват от ревматолог. Пациентите преминаха по-нататъшна и по-специфична оценка от двама други клиницисти (които бяха заслепени от първоначалната оценка) за определяне на фибромиалгия и хиперонамика на ставите.
Фибромиалгията е оценена при всички пациенти чрез разпитване за често срещани оплаквания, свързани с болестта. Те са диагностицирани с фибромиалгия, ако отговарят на критериите на Американския колеж по ревматология (ACR) за класифициране и диагностициране на фибромиалгия. Съвместната хипермоличност се счита за налична при пациентите на базата на Beighton модификацията на критериите на Картър и Уилкинсън за хипермоличност на ставите.
Резултати от изследването
Петдесет и шест от 88-те болни с широко разпространена болка, първоначално наподобяващи фибромиалгия, отговарят на критериите на ACR за фибромиалгия, докато 6 от 90-те здрави контроли отговарят и на критериите за ACR.
Пациентите с или без фибромиалгия също са сравнявани за честотата на хипермолизма на ставите. Честотата на хипермолизма на ставите е:
- 8% при пациенти с фибромиалгия.
- 6% при пациенти без фибромиалгия.
Съвместната хипермоличност е била установена и при 10 от 32-те пациенти с фибромиалгия, които не отговарят точно на критериите за ACR. Наличието на хипермоличност на ставите е по-честа в тази група, отколкото в контролите.
Изводи от изследването
Асоциацията между фибромиалгия и хиперосмбилност на ставите не е напълно разбрана. Хипермобилизмът на ставите може да причини широко артралгия при пациенти поради неправилна употреба или прекомерна употреба на хипермобилни стави.
Данните от това конкретно проучване показват:
- Тези типични оплаквания от фибромиалгия са наблюдавани главно при пациентите, които отговарят на критериите за ACR.
- Някои пациенти, които проявяват клинично симптоми на фибромиалгия, но не отговарят на критериите за ACR, всъщност могат да имат погрешно диагностицирана ставна хипермобилност като фибромиалгия.
Съвместната хипермобилност е за пръв път описана в ревматологичната литература през 1967 г. Днес съвместната хипермобилност е по-добре разбрана и по-широко призната. Необходимо е обаче допълнително проучване и изследване, за да се научи още повече за взаимодействието между ставната хипермоличност и фибромиалгията.
Източник:
Съвместна хипермобилност и първична фибромиалгия: клинична енигма, Journal of Rheumatology, юли 2000 (27: 1774-6)