Какво представлява латентната целулаза?

Никакви симптоми не означава непременно безпокойство

Латентната целиакия се диагностицира, когато сте наследили гените за целиакия, но все още не сте имали признаци или симптоми на автоимунното разстройство.

Диагнозата на латентна целиакия се прави, когато кръвните тестове са положителни за състоянието, но визуалното изследване на червата ви не показва увреждане на вилите, които направляват органа.

Като такъв, той не прилича на мълчалива (субклинична) целулиа, при която има загуба на вили, но без симптоми.

Латентната челюстична болест, наричана още атипична целиакия, обикновено се диагностицира при следните обстоятелства:

Ако сте диагностицирани с латентна целиакия, животът ви ще бъде малко засегнат и вероятно няма да ви се наложи да промените диетата си на този етап. Вашият лекар може да пожелае да планира по-чести последващи действия, за да гарантира, че няма прогресия или прояви на болестта.

Но това не бива да подсказва, че сте напълно излезли от гората.

Как латентната целуларна болест може да ви въздейства

През последните десетилетия е било необичайно някой да бъде диагностициран с латентна целиакия.

Днес, обаче, с нарастващата информираност за болестта все повече и повече хора се подлагат на превантивна проверка, ако някой от семейството им вече е бил засегнат. Целиакия е причинена, до голяма степен, от генетиката на човека.

Да имате гена HLA-DQ8 не означава непременно, че ще получите заболяването, но това увеличава риска.

Според Фондация "Целиакални заболявания" с нестопанска цел, хората с първостепенен родственик с целиакия (като родител, дете или брат / сестра) имат един на всеки 10 шанса за развитие на заболяването.

Ако решите да получите тест и сте диагностицирани с латентна целиакия, не трябва да предполагате, че нямате какво да се притеснявате. Просто разполагането на гена ви поставя в по-голям риск от развитие на болестта на даден етап. Ако това се случи, може да се окажете, че трябва да се справите не само с целиакия, но и с други автоимунни заболявания.

Според последните проучвания, хората, които развиват симптоматична болка през целия живот, са два пъти по-склонни да имат други автоимунни заболявания в сравнение с тези, които развиват симптоми в ранна детска възраст (съответно 34% срещу 16,8%). Най-честите от тях включват автоимунно заболяване на щитовидната жлеза , дерматит херпетиформ , лимфоцитен колит , глутетна атаксия и автоимунна анемия .

Отивате без глутен или не

Напълно е разумно да се подхожда с подход "гледане и чакане", ако сте диагностицирани с латентна целиакия.

Започването на безглутенова диета не е без предизвикателствата и запазването може да бъде трудно, ако не се чувствате никаква полза един или друг начин.

С това се твърди, че има предположения, че започването на диета без глутен (или, най-малкото, намаляване на приема на глутен) може да намали вероятността от прогресиране на заболяването. Други изследователи подкрепят използването на диети без глутен при всички хора с целиакия независимо от симптомите или класификацията на заболяването.

В крайна сметка изборът е изцяло ваш. Макар и убедителни, доказателствата в подкрепа на диета без глутен при латентно заболяване по никакъв начин не са категорични.

Говорете с гастроентеролога за ползите и последиците от диета без глутен и решете какво е подходящо за вас.

> Източници:

> Бартън, С. и Мъри, J. "Цьолиакия и автоимунитет в червата и другаде". Gastroenterol Clin North Am. 2008; 37 (2): 411-17. DOI: 10.1016 / j.gtc.2008.02.001.

> Фондация "Celiac Disease". "Какво представлява болестта" Celiac "? Woodland Hills, California; актуализирано през 2013 г.

> Nejad, M .; Hoggs-Kollars, S .; Ishaq, S. et al. "Подклинична целиакия и чувствителност към глутен." Поставка за легла за гастроентерол Hepatol. 2011; 4 (3): 102-8.